Александър Граф Ламбсдорф пред Дойче Веле: – Как Европа гледа на Владимир Путин?

Александър Граф Ламбсдорф пред Дойче Веле:
– Как Европа гледа на Владимир Путин?
А. Ламбсдорф: За Европа Путин е законно избраният президент на Русия. Той е наш партньор в редица международни преговори – например в преговорите за иранската ядрена програма, в които Русия беше действително партньор на Запада. Или в борбата срещу „Ислямска държава“ – в нея Русия и Западът участват заедно. Пред лицето на общата заплаха трябва да сме единни.
– По отношение на Сирия имаше обаче не малко публикации, в които се анализираха целите на руските въздушни удари. От тях се виждаше, че в повечето случаи тези удари са нанесени не срещу позиции на ИД, а срещу сирийската опозиция. Това означава, че Русия не може да бъде партньор на Запада в Сирия, защото тя преследва там други интереси.
А.Ламбсдорф: Войната в Сирия има безкрайно много аспекти, не можем да делим нещата само на черни и бели. Да, Русия преследва в Сирия свои интереси. Такава е реалната политика. Можем да сме против тази политика, но фактът си остава факт. Западът не беше готов да направи онова, което беше необходимо за уреждането на сирийския конфликт. Пет години ние просто не му обръщахме внимание, а войната започна още през 2011 година. Русия се намеси в Сирия, тя стабилизира ужасния режим на Асад. Сега там от няколко седмици е наложено примирие. Сирийската правителствена армия притисна ИД, взе под контрол Палмира. В тази история има много различни краски, а не само черно и бяло. Бих желал Русия по-активно да се бори срещу ИД, но срещу „Ислямска държава“, поне засега, активно се бори сирийското правителство и това вече е напредък.
– Нима това желаеше Западът – да бъде укрепен режимът на Асад?
А.Ламбсдорф: Не, разбира се. Режимът на Асад бе укрепен с подкрепата на Русия. Но никой друг не изпрати сухопътни войски в Сирия и никой друг не подкрепи свободната сирийска армия или бунтовническите групи. Разбира се, можем да виним Путин, че укрепи режима на Асад, но Западът не беше готов да изпраща войски, за да помогне на онези, които ние поддържаме. Имаме обща задача – това е борбата срещу ИД. И колкото и ужасен да е режимът на диктатора Асад, сега той се бори срещу ИД с подкрепата на Русия. Според мен, това е положително. Важно е да се разбере, че Русия има по-голямо влияние върху Асад и аз се надявам, че тя ще го използва, за да го убеди да седне на масата за преговори, така че в крайна сметка ситуацията в страната да се стабилизира и да се сложи край на нарушаването на човешките права.
– Говорите за „реална политика“. Ако води такава политика спрямо Сирия, може ли Путин да очаква, че Западът ще снеме санкциите срещу Русия?
А.Ламбсдорф: По въпроса за санкциите нашата позиция е ясна. Докато не бъдат изпълнени споразуменията от Минск, санкциите ще останат в сила. Всеки проблем трябва да се разглежда и да се решава поотделно. Санкциите бяха наложени заради анексията на Крим и положението в Източна Украйна, но независимо от това ние продължаваме да разговаряме с Русия на масата на преговорите. Украйна остана на заден план, появи се проблемът със Сирия. Не бива да слагаме всичко в един кюп и да казваме, че заради Крим и Източна Украйна няма да обсъждаме с Русия онова, което става в Близкия изток или в тихоокеанския регион.
– Човешките права се нарушават както от режима на Путин, така и от режима на Асад. Но в случая с Асад Вие казвате, че той може да помогне в борбата с ИД, а в случая с Путин, че това е недопустимо и се наказва със санкции. Не е ли това двоен стандарт?
А.Ламбсдорф: Двете неща не могат да се сравняват. Естествено, аз бих желал Русия да поддържа свободната армия на Сирия, а не режима на Асад. Но Русия не прави това, нейният съюзник е Асад – налага се да се съобразяваме с този факт. Имаше известна политическа инерция, поради това САЩ не се намесиха в Сирия след опита си в Афганистан и Ирак. А без подкрепата на САЩ Западна Европа е твърде слаба за подобна намеса. Путин реши да подкрепи своя съюзник. Международната политика е такава игра, която понякога ни налага да се примиряваме с някои неща. Не можем да заповядаме на Путин да поддържа онзи, когото ние бихме искали. Той сам взема своите решения кого да поддържа.
Политикът от СвДП на Германия Александът Граф Ламбсдорф е Зам.председател на Европейския парламент от 2014 година насам.

Коментар на редакцията:
Силна е изненадата, че Александър Граф Ламбсдорф е приел да даде интервю за „Дойче“ Веле. Поставям Дойче в кавички, тъй като, според мен, на агенцията би подхождало повече името Вашингтон Веле.
От изложения без редакторска намеса текст се открояват няколко много интересни момента.
Бие на очи голямата разлика в общата и политическата култура на интервюирания и човека, поставящ въпросите. Нюансите, които Ламбсдорф втъкава в отговорите си казват много повече от рамката, в която са поставени и могат да бъдат разбрани само от интелигентен журналист и читател. 
Първият въпрос – как Европа гледа на Владимир Путин – е отчайващо глуповат и задалият го журналист получава звучна плесница: „За Европа Путин е законно избраният президент на Русия. Той е наш партньор… Пред лицето на общата заплаха (ИД – б.а.) трябва да сме единни“. Две изречения и нокаут. За съжаление, потърпевшият не си прави нужния извод и продължава…Тук се сетих за  германският журналист Udo Ulfkotte и неговата книга “Gekaufte Journalisten”, (Купени/те журналисти), издадена миналата година и претърпяла 3 издания за два месеца.
Вторият въпрос: „По отношение на Сирия имаше обаче
не малко публикации, в които се анализираха… Вашингтонския метод за обработка на читателската аудитория личи от километри – имало публикации, съчинени от ЦРУ, както признава Udo Ulfkotte в своята книга и на тяхно позоваване започват „анализи“ . Факти и документи не са нужни, естествено. Този въпрос всъщност не е въпрос, а безочлив опит да се внуши на Ламбсдорф и на читателите, че „…Русия не може да бъде партньор на Запада в Сирия, защото тя преследва там други интереси“. Отново студен душ за интервюиращия: Ламбсдорф: „Войната в Сирия има безкрайно много аспекти, не можем да делим нещата само на черни и бели. Да, Русия преследва в Сирия свои интереси. Такава е реалната политика“.
Тук Ламбсдорф би могъл да зададе на интервюиращия гражданин един простичък въпрос: „А чии интереси преследва Вашингтон в Ирак, Афганистан, Либия, Йемен, Сирия и Украйна?“ Вместо това, Ламбсдорф казва, че такава е реалната политика, практикувана не от една или две страни. Не бе разбран по понятни причини.
Следващ въпрос: „Нима това желаеше Западът – да бъде укрепен режимът на Асад? Следва ироничен отговор: „И колкото и ужасен да е режимът на диктатора Асад, сега той се бори срещу „Ислямска държава“ с подкрепата на Русия. Според мен, това е положително“. Колкото и унищожителен да е отговорът на Ламбсдорф, интервюиращият не отстъпва от своите „опорни точки“, защото се опасява, че ще бъде спряна доларовата му заплата.
Следва въпрос за нарушаването на човешките права от режимите на Путин и Асад. Нито дума обаче за нарушаването на човешките права в САЩ (безмилостно избиване на чернокожи), в Саудитска Арабия, Катар, Йемен, Украйна и т.н. където се прилагат средновековни мъчения при задържане и
разпити. Ламбсдорф предпочита да не даде точен отговор на зададения въпрос, защото би трябвало да каже доста неприятни неща за могъщия германски съюзник.
От един журналист се очаква да задава въпроси, с които да не налага свои виждания на интервюирания, на читателите, зрителите и слушателите, да не се превръща в уличен агитатор, а да води интелигентна дискусия, с която да търси истината съвместно с интервюирания. Това е изкуство, и който не го владее е по-добре да търси изява в друга сфера.
д-р Веселин Стоянов
19.08.2016 година

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Bitnami