ВСЕСИЛНИЯТ КАБИНЕТ

ЕMИЛ АЛЕКСАНДРОВ

КУЛТУРА И ЛИЧНА ВЛАСТ

ВСЕСИЛНИЯТ КАБИНЕТ

Навсякъде по света държавните глави имат свои съветници и кабинети, които помагат в работата им. В тоталитарните държави висшият ръководител на страната по правило държи и партийната власт и именно тя, а не държавната, го прави всевластен.

Кабинетът на Тодор Живков в Държавния съвет беше съвсем немощен в сравнение с кабинета му в ЦК, който доминираше над всички институции в България. Това се дължеше както на неговия статут, така и на относително постоянния му кадрови състав. В кабинета имаше хора, които стояха неизменно, откакто Живков бе завзел властта. Макар и рядко министър-председателите на България и министрите се сменяха, а в кабинета си живееше едно близо три десетилетия несменяемо ядро.

Един от най-дългогодишните членове на кабинета беше Нико Яхиел, с когото се запознах, още когато работех в Париж. Беше дошъл на 4-5-месечна специализация по философия и социология във връзка с предстоящия във Варна Световен конгрес на социолозите. Заедно с Яхиел на дългосрочна специализация пристигнаха професорите Стоян Михайлов, Стефан Ангелов, Михаил Бъчваров и Тончо Трендафилов. Дискусиите им с френски философи и социолози, между които бе и световноизвестният Раймон Арон, вървяха трудно поради съществуващата тогава силна конфронтация между източноевропейската и западноевропейската философия.

Когато говореше за работата си с Тодор Живков, Нико Яхиел изтъкваше, че това е време на исторически промени за България. Особено място в изказванията му заемаше Априлският пленум от 1956 година – събитие, което дало отпечатък върху последвалото развитие на партията и държавата.

Когато вече бях в Комитета за култура, срещите ми с Нико Яхиел бяха епизодични. Макар че в кабинета работеше по въпросите на науката, не е имало случай да съгласувам с него международната културна дейност. Причина за това вероятно беше фактът, че аз бях пряко подчинен на Людмила Живкова, а тя не гледаше с добро око на онези, които съгласуваха въпроси от нейните компетенции с членове от кабинета на баща й. Ако такава стъпка все пак се наложеше, трябваше да се иска разрешението й. Иначе сама договаряше всичко с баща си.

Характерно за членовете на кабинета беше, че рано или късно всички израстваха в партийната, държавната или научната йерархия.

Нико Яхиел например стана ‘кандидат-член на ЦК, после член на ЦК на БКП. Защити докторат, мина през член кореспондентство, а след това стана академик. Подобен път в науката извървяха и някои от придружителите на Яхиел в Париж.

Всеки член на кабинета отговаряше за определена дейност. Както казах, Нико Яхиел властваше над науката; Димитър Методиев – над изкуството и културата; Огнян Дойнов – над научно-техническия прогрес; Емил Христов се занимаваше с управленските въпроси; Тинко Воденичаров – с „общите“ въпроси и т.н….

Началникът на кабинета Милко Балев отговаряше за всичко и всички, но това не изключваше отделните членове на кабинета пряко да поддържат връзка с Тодор Живков. Те не бяха задължени да съгласуват с Милко Балев въпросите, които поставят пред Живков или които той пряко им поставя. В този смисъл имаха известна свобода на действие.

Друга характерна особеност на кабинета като институция бе, че неговите членове, макар да имаха свои ресори, често изпълняваха съвсем други задачи. Не съм забелязвал да се дразнят, ако някой от тях се намеси в определената им сфера на дейност.

Предполагам, че това също беше резултат от една добре премислена и отработена система. Прякото подчинение на Тодор Живков даваше възможност той непосредствено да ги ръководи, да ги държи изкъсо, да ги контролира и следи, като дублира ресори и задачи.

Пред последните десетина години в кабинета имаше известно раздвижване. Огнян Дойнов например стана завеждащ отдел по стопанските въпроси на ЦК, после заместник-председател на Министерския съвет, член на Политбюро и секретар на ЦК на БКП. Емил Христов стигна до председател на съвет в Държавния съвет и оттам – до секретар на ЦК на БКП по социално-икономическите въпроси, какъвто бе до ноември 1989 година.

Но където и да попадаха, каквито и постове да заемаха, тези хора продължаваха да се чувстват членове на кабинета и да изпълняват задачи в него. Тодор Живков поощряваше подобна преданост и не случайно често я изтъкваше. Не, разбира се, за-щото държеше непременно да благодари за предаността на този или на онзи, а защото такова проникване на кабинета във важни партийни, държавни и научни структури му беше нужно. То също бе един важен механизъм, чрез който дърпаше конците на цялостния социален живот.

Веселин Йосифов например беше главен редактор на в. “Антени“, председател на Съюза на българските журналисти и … член на кабинета на Тодор Живков.

Би било наивност да се смята, че поради този маниер на работа и взаимоотношения началникът на кабинета Милко Балев не играеше главната роля! Дори работното му място бе на втория етаж, точно срещу работния кабинет на Тодор Живков, което означаваше много.

Милко Балев нямаше секретарка, защото на практика можеше да използва всички секретарки и машинописки в ЦК, освен тези на Политбюро и Централния комитет. Мисля, че това не е било заради икономии, а от съображения за секретност. За да има само той достъп и поглед върху нещата. А „нещата“ в кабинета му бяха много – натрупани по бюра и маси, и създаваха впечатление за хаос. В действителност онова, което биеше веднага на очи, бяха множеството материали, свързани с издаването на съчиненията на Тодор Живков. Той ръководеше тази дейност, но с нея бяха свързани големи групи хора от ЦК, Партиздат, София прес, Министерството на външните работи, наши посолства в чужбина и т.н., и т.н.

От кабинета най-близо до културната дейност беше Димитър Методиев. В последните една-две години от живота и дейността на Людмила той все по-често започна да се появява на заседания на председателството на Комитета за култура. Това едва ли беше случайно – най-вероятно е да е правил тези си визити по поръка на своя началник.

Иначе Димитър Методиев почти никога не е поставял пред мен служебни въпроси. Никога специално не ме е канил на разговор и аз никога не съм влизал в кабинета му в ЦК. Обменяли сме мисли по отделни проблеми на културата, но не на служебни места. Открито обаче не е вземал отношение към онова, по което работим и указания не ни е давал.

Когато се подготвяше някаква литературно-художествена програма, в нея задължително бяха включени тримата поети, участващи във властта – Георги Джагаров, Любомир Левчев и Димитър Методиев. Изтъкваше се, че не е удобно някой от тях да се почувства пренебрегнат.

В кабинета на Тодор Живков Тинко Воденичаров завеждаше така наречените общи въпроси, а доколкото съм подразбрал, това бяха главно отправени до Тодор Живков молби. През времето, когато го познавах, той се ползваше с особеното благоразположение на Живков. Но през 1982 година внезапно бе отстранен и пенсиониран. Обяснението беше, че лично се е облагодетелствал. Публични изявления по този въпрос обаче не бяха дадени. Смятам, че е време и това да стане. Моето предположение за една от причините да бъде отстранен Тинко Воденичаров е, че единствен той от кабинета поддържаше постоянна връзка с Людмила. Тя му възлагаше различни задачи, свързани с лични молби на граждани, които той, използвайки възможностите и позициите си, придвижваше.

В интерес на истината трябва да кажа, че Людмила отбягваше служебните връзки с много от членовете на кабинета. За нас, нейните заместници, това бе едно подсещане да не се увличаме в създаването на излишни връзки, които биха могли да ни донесат неприятности. Не можеше да не забележим, че близостта с едни кара други да ревнуват, което от своя страна предизвиква неблагоприятни за делото ни и за нас последици… Борбата за влияние не познаваше граници.

Служебни контакти с Огнян Дойнов не съм имал. Изключение беше случаят, когато часове наред чакахме на летището чуждестранните гости, идващи за погребението на Людмила Живкова, и разговаряхме. Когато имах предвид облаците, надвиснали над нас далеч преди смъртта й, основанията да съм тревожен точно в този момент, не бяха малко. Още повече, че вече познавах методите на личната власт. Сигурен бях, че като един от най-приближените на Тодор Живков, Огнян Дойнов знаеше намеренията, които витаят във висшите кръгове спрямо хора като мен.

Естествено бе на летището да разменим мисли за покойната, за нейната дейност и усилията й да направи нещо за българската култура.

– Людмила – казах му аз – подробно ми разказва за дългите ви разговори през лятото на 1976 година в резиденция „Карамуш“.

– Да, дни наред обсъждахме научния подход в работата. Тя имаше много напредничави възгледи по тези въпроси – отговори ми Дойнов и макар че продължи да я хвали, усетих, че темата не му беше приятна.

Някога в „Карамуш“ на основата на лансираните от него идеи за научния подход той беше успял да се сближи с Людмила. Но само за известно време – след това отношенията им останаха официални. Но тогава Дойнов й бе препоръчал – на връщане от Монголия, където й предстоеше да ходи, да се отбие в Сибирското отделение на Академията на науките в СССР и да се запознае с работата му. Предложил й даже в Новосибирск да я придружи приятелят му Стоян Марков, който бил специализирал там. Вероятно неудържимият възход на Стоян Марков (заместник-министър на съобщенията, после кандидат-член на Политбюро и председател на Комитета за наука и технически прогрес) е бил пряка последица от близостта с Огнян Дойнов…

Спомням си как през септември 1976 година цялата делегация се приземи на летището в Новосибирск. Сред посрещачите беше и Стоян Марков, специално пристигнал от София, за да се присъедини към нас. Той ни обясни подробно големите си връзки със съветските учени, опита се да развие нови идеи в областта на точните науки. Това, което интересуваше Людмила, бе връзката наука – култура. Прие ни ръководителят на Сибирското отделение на Академията на науките Гурий Марчук – учен математик, станал лауреат на Ленинска награда на 35-годишна възраст, сега председател на съветската Академия на науките. Идеите му са оригинални, изразява ги блестящо и някои от тях могат да бъдат приложени в нашата работа.

Хвалбите на Дойнов за връзките на Стоян Марков със съветските учени обаче не се потвърдиха.

Вероятно това беше една от причините Людмила да не се сближи с него, а и с Огнян Дойнов, и отношенията им да останат съвсем официални.

Когато става дума за кабинета на Тодор Живков, не мога да отмина дългогодишната му секретарка Ангелина Гуринова, която в сравнение с другия му секретар Димитър Петров имаше над шефа си огромно влияние.

Ангелина ми обясняваше това с участието си в подготовката на Априлския пленум на ЦК на БКП от 1956 година. Според нея само трима души в България знаели какво предстои – Живков, жена му Мара Малеева и тя самата. Тодор Живков пишел доклад у дома си, съветвайки се само с Малеева, а Гуринова го преписвала на машина в съседната стая. Единственият, с когото съгласувал, бил съветският посланик в София.

– Ако Вълко Червенков тогава беше научил какво му се готви – казваше Ангелина Гуринова, – можеше да осуети промяната, защото имаше големи връзки в съветското ръководство. Но ние не допуснахме никой нищо да разбере предварително.

Гуринова беше само секретарка, но с огромна власт до 10 ноември 1989 година. Научих дори, че на 11 ноември прекарала целия ден заедно с Тодор Живков в кабинета му. Прочиствали книжа, а някои казват, че са ги изгаряли…

В този смисъл кабинетът не беше обикновен кабинет – той беше всесилен. Всяко обаждане от него имаше силата на закон, който безпрекословно трябва да се изпълни. Защото стоеше не само над правителството, той стоеше над всичко и над всички!

Кой заповяда да бъдат изхвърлени костите на Левски?!

 

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

24.07.2011 00:48 – Кой заповяда да бъдат изхвърлени костите на Левски?!

Автор: doktora757 Категория: Политика
Прочетен: 6696 Коментари: 9 Гласове:

14
Последна промяна: 19.02.2012 17:30
 

                

    Според покойния акад. Николай Хайтов (сериозен изследовател за гроба на Левски; с две книги по въпроса), когото познавах лично; лицето Нико (Нисим) Мойсей Яхиел (1919-2001 г.) в качеството си на личен секретар и съветник на палача Тодор Живков е разпоредил да се изхвърлят в един чувал в река Искър костите на Васил Левски, открити в олтара на църквата „Св. Петка Самарджийска“ в подлеза пред ЦУМ! „Главния“ естествено е бил в течение на тази свинщина (Хайтов е поискал лична среща с него по този въпрос, но Живков е отклонил темата в друга посока и не е позволил да се дискутира). Вероятното обяснение за тази отвратителна антибългарска постъпка е хората да нямат място за поклонение на гроба на националния герой, а да продължават да носят венци пред съществуващия тогава паметник на болшевишкия касапин Ленин (по майка Бланк) от другата страна на улицата (сега заместен умишлено и не случайно от масонски паметник наречен от някой богохулно „Св. София“)……Какво би трябвало да бъде наказанието на този „човек“ – акад. Яхиел според вас?!? Дано и двамата с Живков се пържат в Ада во век и веков, заедно с останалите комунистически гадове съсипали България!

* * * * *
ПРОФ. Нико Яхиел (Нисим Мойсей Яхиел) (1919-2001 г.)  – социолог, академик (1984), има трудове в областта на социологията на науката и социология на „града и селото“. Той беше дългогодишен съветник и личен секретар на Тодор Живков (в продължение на 40 години) и като такъв е автор на много от неговите речи, засягащи въпросите на научно-техническия прогрес. Нико Яхиел беше най -високопоставеният евреин по времето на Живков. Чрез неговото присъствие Живков даваше знак за отношение към еврейството. Това всъщност крепеше мястото на Яхиел в йерархията. В края на осемдесетте години той беше отстранен. Мнителният Живков беше решил, че е френски шпионин.
Нико Яхиел има голяма заслуга за политическото решение да бъде създаден Институтът по социология при БАН. Това, за края на 60-те години, при неосталинисткото настъпление на Брежнев, беше значимо събитие. С него се признаваше, че обществото трябва да бъде изучавано, че то се развива по свои правила, които не са разкрити от Маркс, Енгелс и Ленин. Признаваше се на практика, че обществото не може да бъде плод на кабинетните размишления на мъдри комунистически вождове. Създаването на Института по социология стана  въпреки мнението на Москва. (Там нямаше такъв институт, защото Ленин беше казал всичко за обществото.)
Беше учил в Румъния и живял там. По еврейски пътища след завършване на средно образование се завърнал в България. Тогава започнал да учи български език. С увлечение рецитираше стихове на румънски, френски и български (визитка от сайта www.omda.bg/bulg/news/personal/yahiel_niko.htm).
Нико (Нисим) Мойсей Яхиел е роден в град Русе. Като член на РМС Яхиел е отговорник за работата с еврейските терористични групи в Сестримо, Ловеч и Лом преди 1944 г. Член е на БКП от февруари 1944 г.; завършил философия в СУ (1957 г.); кандидат на философските науки (1965 г.); старши научен сътрудник, професор (БАН, 1970 г.), специализира в Москва и Париж; академик от 1984 г.; член на БКП. „Промива мозъци” в областта на философията и социологията.
След като диктатора Тодор Живков пада от власт през 1989 г., Нико Яхиел в типичен подъл еврейски стил веднага пише книга срещу тоталитаризма и статии в чуждия печат срещу Тодор Живков (“Тодор Живков и личната власт”, 1997 г.) и обкръжението му, в което е бил главна и водеща фигура (www.omda.bg/arhiv/Goliamata%20promiana/niko_yahiel_za_todor_jivkov.htm). След това си урежда и предвидливо заминава за Израел, където получава неизвестно за какво пенсия от 2000 щатски долара; до смъртта си през 2001 г. Така завършва живота си този изключителен подлец, гад и политически престъпник, 70 години работил срещу България, прилагайки изпитаната юдейска стратегия „Да убиеш с чужд нож“! На неговата съвест тежат стотици хиляди почернени човешки съдби и затрити българи…….

* * * * *

Тези комунистически престъпници не бяха съдени за извършените тежки престъпления (злоупотреби, кражби, убийства, геноцид и престъпления срещу човечеството). Даже Тодор Живков проформа му се спретна един фарсов процес, където се каза че бил „чиста вода ненапита“; не бил виновен за нищо и притежавал само чифт скъсани чорапи и едно старо одеяло…….Част от причините за това беше предателството наречено „Кръгла маса“ (1989-1990 г.), където като дисиденти и опозиция се представяха хора от ДС, марксисти, чужди агенти и бивши членове на БКП. Това е добре описано в двата тома на акад. Николай Хайтов – „Троянските коне на България“ (вече библиографска рядкост), както и в някои други книги и документи. Уважавания от мен академик беше истински патриот и националист и се бореше срещу това, заклеймявайки враговете на България. Освен с него, се познавам и с членове на неговото семейство и съм наясно защо той беше „трън в очите“ и на комунисти/социалисти и на „демократи“. Нарочно съчиняваха какви ли не небивалици срещу него с цел да го дискредитират и очернят, особено за гроба на Левски и литературната му дейност, която е безспорна! Дребни душици и плужеци, истината винаги излиза наяве накрая………винаги!

 

Нагоре

Вълнообразно

Прочелите постинга прочетоха и:

Доклад за Мотивацията и Дейностите на Из…
УНГАРИЯ ПРАВИ ИСТОРИЯ, Унгарците изгоних…
Авторитетно генетично изследване потвърд…

 

Следващ постинг

Предишен постинг

 

Комунистическият концлагер на смъртта край Ловеч – „Слънчев бряг“

„Мостът между Изтока и Запада“; в памет на Робърт Уилям Смит (1926-2011 г.)

Коментари

  1. lambo Няма нищо чудно в действията им
    24.07.2011 08:57

Яхиел е чифут, а Яшар (Тодор Живков) е циганин-ислямист, който НИКОГА не е стъпил в църква. Обяснявал на другите от ПБ и ЦК, че бил твърд атеист, и затова

цитирай

  1. divna8 Всяко наказание ще му е малко – а по …
    24.07.2011 08:58

Всяко наказание ще му е малко – а по принцип съм миролюбив човек!
Но… всяко миролюбие си има граници. Абсолютно светотатство и подигравка с исконни български светини – защото Левски за мен е святост!!!

цитирай

  1. estirbg Да, но от Библейска гледна точка не е така!
    24.07.2011 10:12

Ако погледнем от този ъгъл, Бог не благоволи и се гнуси от идолизирането на мъртви, та дори те да са светци и национални герои. Нека да припомня Втората много важна заповед:
„3 Да нямаш други богове освен Мене.
4 Не си прави кумир, или какво да било подобие на нещо, което е на небето горе, или което е на земята долу, или което е във водата под земята;
5 да не им се кланяш нито да им служиш, защото Аз Господ, твоят Бог, съм Бог ревнив, Който въздавам беззаконието на бащите върху чадата до третото и четвъртото поколение на ония, които Ме мразят,
6 а показвам милости към хиляда поколения на ония, които Ме любят и пазят Моите заповеди.“ Изход 20-3:6

цитирай

  1. doktora757 Националните герои и светците не са …
    24.07.2011 12:24

Националните герои и светците не са „идоли“ в библейския и духовен смисъл на думата; би трябвало да ги разбирате тези неща, а враговете на България явни или скрити са си врагове и трябва да бъдат заклеймени и съдени!

цитирай

  1. sarmatin Говорим за Левски къде се отплесна с …
    24.07.2011 23:24

Говорим за Левски къде се отплесна с Библията не знам. Всеки истински българин се прекланя пред Левски , Ботев и всички канове и царе на България да не искаш да кажеш че сме грешници заради това ? Мнението ми е , че евреите първо ни мразят като българи а второ като християни по неизвестни за нас причини. Няма държава освен България която толкова да си е патила от евреите , а й Палестина.

цитирай

  1. анонимен – Истината е съвсем друга, причината е съвсем друга драги Българи
    25.07.2011 07:40

Защо се отклонявате от истината? Защо запращате вината отново за кой ли път към комунистите. За да се разбере, защо Левски е низвергнат, нека се обърнем към историята. Първи революционен окръг с център гр. Ловеч е бил с разбити комитети, предадени на Турската власт. Почти целия Централен Ловешки комитет участва в това предателство. Турската власт е била информирана за всяка стъпка на Апостола по време на пребиваването си в този Революционен окръг. Накрая, именно ръководителите на този окръг предадоха Левски. Интересното е, че Левски е бил съпровождан само от няколко заптиета при преминаването си през територията на окръга, докато при преминаването през територията на Търновския революционен окръг е силно охраняван. Заради тоталното предателство в Ловешкия революционен окръг, в него въстание не е избухнало. Нещо повече, поради дезинформация от този окръг, жертва става и Ботев. След Освобождението, бившите „революционни“ дейци – предатели са успели да заемат високи управленски постове в новата държава. Всячески са пречели за установяването на истината. Когато задават въпрос на брата на Левски, защо не е убил поп Кръстю, братът отговорил, че попа не е предател, а предателите заемат високи постове в управлението на държавата. Това обяснява, защо е било бруталното отношение към семейството на Левски след Освобождението. През 1934 год., Турски архиви, отнасящи се за България преди Освобождението, са откупени. Разследващите историци са видели, че техни родственици са били предатели и затова огромна част от този архив е бил изгорен. Това е доказателство, че в управлението на държавата от Освобождението до сега, участват потомци на тия предатели, които в никакъв случай няма да допуснат истината да излезе наяве. Какъв ти тука Ленин, просто причината е тази, която ви посочвам. Изглежда и авторът има някакво родство, за да се опитва да ни заблуждава. Тези потомци и днес участват в управлението на държавата. Те могат да имат различни партийни цветове.

цитирай

  1. doktora757 За кой автор става въпрос, че е доста …
    25.07.2011 10:38

За кой автор става въпрос, че е доста неясно изложението?! И защо се пише анонимно; страх ли ви е от нещо или затаявате истината?

цитирай

  1. sarmatin На тия анонимните кой им казва ис…
    25.07.2011 23:55

На тия анонимните кой им казва истината незнам , факт след факт фраскат напълно убедени.:(

цитирай

  1. megafon Прочетох темата
    27.07.2011 13:54

и постовете и точно комунистите са виновни. Лично те унищожават костите на Левски и то по заповед на един малоумник. Както е написано в статията, прочете книгата на Хайтов. Даже и да сте комунист, пак е прочетете. Не се страхувайте от истината.

цитирай

 

         Сериозните, търсещи обективната истината български историци са доказали, че Васил Левски не е бил масон. Въпреки това „изследователи“ с преднамерени писания продължават да изопачават историческата истината и да „доказват“, че Левски е масон, а изгражданата от него революционна организация е „Масонска ложа и братство на Левски“.
Няма как да се спирам кой какъв е от революционните ни дейци, но е ясно, че масонарията е присъствала сериозно сред тях. Съученикът и връстникът на Левски, масонът Теофан Райнов, е изпратен по решение на учредителната сбирка на революционната организация да се срещне с революционните дейци в Западна Европа за съвети и помощ. По препоръка  на Бакунин, през 1869 г.  в Лондон Райнов е приет от Джузепе Мацини.
През декември 1868 г. Левски предприема първата си обиколка в България, през май 1869 втората си обиколка. Изградил своята стратегия за революционната борба, различаваща се от ръководителите на революционното движение в Европа, през 1870 г. предприема третата си обиколка, изграждайки мощна и независима от масонските ментори революционна организация. Това не е по вкуса на илюминатите-масони и те бързат да го пратят на бесилото, а днешните български масони, от гузна съвест, искат да направят Левски масон.           

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Bitnami