СЧЕТОВОДСТВО ПО ДУНАВСКИ

Счетоводство по дунавски

 

Под жарките лъчи на августовското слънце крача по моста на Сточния понтон на пристанище Русе, облечен в ново новеничка униформа в цвят каки на офицер от гражданския флот. В джоба ми шумоли заповед на Директора на Параходство БРП за назначаването ми като трети помощник капитан със 105 лева месечна заплата. От говорителите на градската радиомрежа звучи бюлетинът за нивото на река Дунав – „Комарно без промяна… Земун покачване плюс 15…” Беше 28 август 1967 година. Точно пет години от постъпването ми в Морското училище, което бях вече завършил отивах да заема първата си длъжност на помощник капитан на моторен кораб „Лом”.

На борда ме посреща вторият помощник Андреев: „ Хайде бе новак, от кога те чакам. Ще изтърва влака. Брат ми се жени…” Води ме до кабината ми. Две койки една над друга в нещо като килер, без гардероб и маса, но с мивка. Води ме в корабната канцелария – още по малък килер. Изважда от някакъв шкаф старичка пишеща машина „Ерика” и я трясва на масата-бюро с думите „Ей това ти е основното средство на труда”. Изважда някаква ротативна сметачна машинка от неизвестна марка – „И това ще ти послужи, но трябва да си купиш лейкопласт за пръстите”. На машинката стърчаха остри краища на липсващи бутони. И продължава с указанията: ” Ето я папката  с отчетите за прехраната. Ето чисти бланки. А тук са магазинните разписки и фактурите. Ще трябва да изготвиш отчета за август и до 10 септември да го изпратиш в счетоводството на Параходството”. И отпраши за гарата с чакащото го такси.  Така за десетина минути бях въведен в задълженията си и приех длъжността.

Започнах да разбирам и в следващите месеци напълно осъзнах, че задълженията на третия помощник капитан на кораб от българското речно плаване нямат почти нищо общо с тези на помощник капитан на морския кораб. На речния кораб той се занимава с изготвянето на екипажни списъци, митнически декларации по товарите, снабдяването и екипажа, организира граничните контроли (наричани по реката ревизии), снабдява кораба с провизии, води сведения за нощен и извънреден труд, изготвя отчети за приходите и разходите по прехраната и снабдяването на кораба, изготвя валутни нареждания и отчети и т.н… Съвсем понятно защо в други дунавски параходство го наричат „манипулант” или „цол майстер”. И за да усъвършенства навигационните си умения носи навигационна вахта заедно с капитана от 12 до 14 часа.

Вечерна с помощта на старши помощник капитана Тошков и сменния капитан Йовев подготвихме кораба за гранична ревизия и отплавахме по реката за съветското пристанище Рени.

На другия ден след закуска огледан от целия екипаж с неприкрита доза недоверие сядам в килера – канцелария и се захващам с месечните отчети. В Морското училище не бях изучавал нито машинопис, нито счетоводство. Добре, че като гимназист бях гледал как родителите ми изготвят месечни отчети на ж. п. службите в които работеха и имах най-първоначална представа.

Подбирам фактурите, стоковите и магазинните разписки за получени продукти и амбалаж за месец август. На всяка крайна сума подпис и печат. Взимам сумите ги и записвам в колоната за приходи от месечния отчет по прехраната. В разходите записвам толкова и толкова членове на екипажа  по дни умножено по стойността на един храноден, предадени на други кораби и шлепове продукти и амбалаж и представителните пари на капитана и главния механик. Събирам на ръка и проверявам с допотопното сметачно устройство. Общ приход минус общия разход и ето ти наличие. За час-два проверявам и наличието в корабния склад. Получи се – всичко излезе точно. Горд, с дву-пръстна система за една безсънна нощ написвам отчета с пишущата машина на чист формуляр. Подписвам го и капитанът го подписа. При пристигането в пристанище Русе в началото на месец септември предавам отчета в счетоводството на Параходството.

Дойде разпореждане корабът да се готви за рейс до Регенсбург – най- горното пристанище по река Дунав в Бавария. След прекъсване от повече от двадесет години Параходство БРП възобновяваше Западната си линия на превози. Посети ни ревизор от счетоводството и извърши проверка. Моята засечка се потвърди напълно. На борда се качи титулярният капитан Димитър Филипов. Издигнал се от моряк до капитан и с някакъв дву годишен курс в Морското училище. Веднага ме извика и дълго разговаря с мен. Обясни ми доста неща от речната практика и междуличностните отношения в екипажите. Хареса ме и някак си ме взе под крилото си.

Няколко часа преди граничната ревизия за отплаване, капитан Филипов ме извика в каютата си и с крайно неудобство ми казва, че ще трябва да си събера багажа и сляза от кораба, защото в Параходството нямали доказателства за моята надеждност, за да ме пуснат до западните капиталистически държави. Пращали на моето място човек на някакъв човек, който хич не му се нравел. Вбесен хуквам  към Параходството, влизам с трясък при шефа на „Кадри” не без известния Христо Заяка и му спретвам щур скандал. Оказва се че съм нямал още изходна виза ГД

( Горен Дунав ). Крясвам му, че имам виза в паспорта ВМО (Всички морета и океани) издадена ми още като стажант, която е повече от ГД. Заплашвам го, че веднага заминавам за Варна и до една седмица ще му се обадя от Средиземно море, но преди това ще се оплача в Министерството на транспорта как Параходство БРП са посрещнали ново разпределените випускници от Морското училище. Останалите ми съвипускници така и въобще не се явиха, но кадровикът явно не искаше и мен да изпусне. Респектиран взе телефона и започна да увещава началникът на граничния отряд подполковник Романов да завери екипажния списък с моето име. След дълги усуквания подполковникът с върховно нежелание се съгласява, че ВМО е равно на ГД. Връщам се на кораба и отпращам човека на човека по живо по здраво на кея. Капитан Филипов ме гледа с възхищение и дълго не може да повярва, че Христо Заяка ми е съдействал. Та нали той му беше изпратил на моето място човек на човека ?!

И така отплавахме срещу течението с товар на борда и с конвой от пет шлепа през Железните врати, Средния и Горен Дунав, през Будапеща и Виена до Регенсбург. Един прекрасен и незабравим рейс, но това е друга тема.

Върнахме се в края на месец ноември и след тридневен престой се отправихме отново по течението този път до Измаил. В началото на месец декември пристигнахме отново в Русе и ползвайки краткия престой преди отплаване за Лом отивам да си получа месечната заплата от касата на Параходството. Дават ми фиша, гледам и не вярвам – имам да получавам цифром и словом 3 лева. С три лева за цял месец и то преди Никулден, Коледа и Нова година?!

Касиерката с озлобление троснато ми обяснява, че имам надчет по прехраната и след удържане на някакви членски вносове толкова е останало. Притичвам в счетоводството и питам някаква кака защо съм надчетен. Обясняват ми, че в някои от магазинните разписки имало разменени цифри за стойността на вписаните продукти, а аз не съм проверявал всички записи и съм се доверил на крайната сума. Това се установило по копията от тези разписки, които се пращали в счетоводството от доставчика, заедно с платежните нареждания за превод на дължимите суми. Репликирам „Че нали има подпис и печат”, на което тя ми отговаря, че всеки може да се подпише и сложи печат. Впечатлен съм от строгата счетоводна организация, но недоумявам защо аз ще плащам за чужди грешки и с какво ще си платя месечния наем на квартирата. По пътя към кораба се отбивам в ресторанта на Речна гара и поръчвам с един от последните си левове голям коняк да се осеферя. На маса зад мен двама лоцмани, тези вечни опортюнисти и мърморковци си говорят тихо така, че да ги чуя – „Туй младо, май вече е крало”. Явно счетоводството се бе постарало и разпространило мълва за моята „непочтеност”.  Това прелива чашата на търпението ми и започвам да си събирам трескаво багажа с намерение да се махна окончателно от това Параходство. Отивам при капитан Филипов за довиждане, но той е категоричен: „ Никъде няма да ходиш. Кой ще носи вахта, като нямаш заместник. Идвай с мен при Вуйчо Цоцов да оправим нещата!”. Чувството ми за дълг надделява и го последвам.

Спираме се пред вратата на главния счетоводител на втория етаж на Параходството и капитан Филипов, без да чука отваря и ме издърпва вътре на един стол. Вуйчо Цоцов се оказва самият главен счетоводител. Висок почти два метра, стъпил бос на намазаният с масло под, ръчка горящите въглища в печката с някакъв ръжен. В страни изправено до прозореца притеснено го гледа младо девойче. Вуйчо Цоцов внезапно изважда ръжена и насочва зачервения му край на сантиметри от лицето на девойчето и просъсква: „Виждаш ли го… Само да сбъркаш сметките… И ония дърти кокошки няма да слушаш… Ако нещо не разбираш само мен ще питаш! Хайде върви!”. Явно бяхме свидетели на встъпителен счетоводен инструктаж. Още веднъж бях впечатлен от жестоката счетоводна безпощадност.

Вуйчо Цоцов се обръща фамилиарно към капитан Филипов, без въобще да ме поглежда: “ Кажи бе Димитре…”. Капитан Филипов излага счетоводното според мен недоразумение. Главният счетоводител като сяда зад бюрото си като не ме удостоява нито с въпрос нито с поглед, му отговаря: „Нека плаща! Така ще се научи да не греши”. Капитан Филип възкликва: : „ Но сега момчето няма пари дори за цигари и бръснарски ножчета”. Той не пушеше, но винаги беше гладко избръснат, може би, за да се открояват по добре тънките му и рехави мустачки. Вуйчо Цоцов е непоколебим: „Оправяйте се! Теб поне няма какво да те уча”.

Тъй като бях задължен на капитана за неговите напътствия, оставам на борда, той ми дава 5 лева на заем и отплаваме за Лом. Пристигаме на втория  ден в ранния след обед. Капитан Филипов облякъл униформения си шинел ме измъква от кабината за да го придружа до града. Слагам шубата и ушанката и го догонвам по дългия заснежен път. Крача след него и мълча. И той мълчи. В началото на града рязко спира пред един магазин за хранителни стоки и с трясък отваря вратата му. Вътре един-двама купувачи и двама охранени магазинери. Капитанът ги оглежда кръвнишки и изригва: „ Хайдуци……. крадци,…….обирджии….нямате срама !” Магазинерите едва не залягат зад щандовете. Единият набързо изтика клиентите навън и заключи вратата. Капитан Филипов крачи из магазина като разярен рис и продължава: „ Всички сте за затвора!……Ще ви оправя аз……!”

По възрастния от магазинерите успява да включи: „ Какво има другарю капитан, какво е станало…?”

Капитан Филипов е безапелационен: „Как какво е станало?! Това младо момче е пазарувало миналия месец за кораба. Не стига, че сте го ударили в кантара, а и фактура не сте му дали…!” Магазинерът въздъхва с облекчение и вади кочана с фактурите: „ Сега ще оправим всичко, само кажете какво да пиша.”. Започвам да осъзнавам на какво театро присъствам. По младият магазинер се опита нещо да противоречи, на старият му просъсква: „Млък, този е онзи лудият капитан и като нищо ще ни види сметката!”

Капитан Филипов ми нарежда: „Диктувай !”. Гледам аз цените по хладилните витрини и диктувам: „ Салам толкова килограма, луканка толкова килограма, сирене…” и ги докарвам до 78 лева. Толкова колкото ми беше и надчета. Капитанът ме гледа хитровато и настоява да пиша нещо от горе. Магазинерът угодничи да напише още толкова във фактурата. Но аз съм категоричен, че само толкова ми липсват. Взимаме проверената трикратно и подпечатана фактура и съпроводени от привилият се на две от угодничество магазинер излизаме на улицата. На прага капитанът се обръща и оглежда с широка усмивка магазинерите и им се заканва с пръст: „ И друг път да си опичате ъкъла!” .

На кораба капитанът ми иска заповедната книга и прочита заповедта за комисията по прехраната. Такава комисия се назначаваше всеки месец и тя имаше задължение да контролира влаганите продукти в камбуза и да присъства при закупуването на продукти от различните магазини. Без подписи на нейните членове на гърба на фактурата, тя нямаше никаква стойност.

Капитанът измърморва „ Не става. Пиши нова заповед за друга комисия!” Написвам новата заповед под негова диктовка и той я подписва. Вика първо новият член на комисията, палубния боцман  бай Михал Тасев, наричан Семката и го кара да подпише.Той нещо се усуква, че не бил свидетел на покупката. Капитан Филипов припомня някаква далечна година, когато Семката избягал от кораба „Русе” на ремонт в Комарно и че той го е изхранвал на своя кораб без пари. Семката въздъхва и подписва. Втория член на комисията, морякът Ценко от Загражден също отказва да подпише. Капитан Филипов му припомня как го е отървал от сръбските митнически власти за някаква марфа и вторият подпис е положен. Третият член на комисията, морякът Беджев от Вадим подписва без да каже и дума.

Капитанът отключва корабната каса и ми наброява моите 78 лева. Връщам му заема. И научавам важен житейски урок – въпреки безпощадната жестокост на счетоводството и то може да бъде надиграно.

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Bitnami